Музикални термини
Музикална терминология
Тук може да потърсите желания от вас терми и определени за него.

Започващи със Съдържащи Точно
Виж определението
Изпрати термин

Всички | А | Б | Д | Е | И | К | Л | М | Н | О | П | Р | С | Т | Ф | Х


М
Има 11 вкарани определения.
Страници: 1
Термин Термини и определения
Мажор

 (от латински major - голям, велик) е музикален термин, който обозначава звученето на определен акорд или тоналност.

  • Акорд
    Мажорният акорд е такъв акорд, при който интервалът между основния следващия, подреден по възходящ ред на терца тон e голяма терца, или четири полутона. Например ла и до-диез, сол\' и си и т.н.
  • Тоналност
    Мажорна тоналност е тази тоналност, чието основно, тоническоминора). тризвучие е мажорно. Мажорната тоналност носи името на основния тон на акорда на това тризвучие. По правило всички основни акорди в мажорната тоналност са също мажорни (за разлика от
  • Нотация
    При буквените означения на акордите се използват латинските букви A, B, H, C, D , E, F, G - всички те означават мажорен акорд, построен върху съответния тон A = ла, C = до и т. н. В практиката, при обозначаването на тоналностите, често вместо мажор се използва терминът \'dur - така B dur = си-бемол мажор, Е dur = ми мажор.

 
Мелизъм

 (през френски m?lisme от гръцки ????? - мелодия, песен).

В музиката е термин, с който се обобщават различните видове мелодични украшения на тона. Много музиковеди извеждат произхода на мелизмите от клавишните струнни инструменти в епохата преди появата на пианото - поради недостатъчната продължителност на отзвучаване на възпроизведения тон, той бива „украсяван“ с различни орнаменти. Произходът на мелизмите обаче е явно по-древен и е свързан не толкова с технически, колкото с естетически съображения.

Представлява виртуозно мелодично украшение на даден тон от музикалното произведение, без тази украса да влияе върху статута на този тон в рамките на хармонията и полифонията. Всеки мелизъм се обозначава по свой, строго определен начин, в рамките на музикалната нотация. Понякога мелизмите се нотират изцяло, ако трябва да бъде посочено тяхното конкретно изпълнение - в този случай нотите, с които те се изписват, са по-дребни от основните за нотирането на дадена творба.

Основни мелизми са форшлаг, нахшлаг, мордент, трилер, групето и др.

 
Мелодията

 е основното измерение на музиката, характеризирано от периодична промяна на тоналността и трайността на звуковете, а също и от симетричност и ритъм. Съществуват и мелодии без симетричност и ритъм, които се наричат речитатив.

Мелодията (напев) е това, което дава на музикалните произведения индивидуалност. Често тя е най-запомнящата се част на песните.


 
Мелодрама

(от гръцките думи за „мелодия“ и „драма“) е жанр, към който могат да спадат произведения на различни изкуства (литературни творби, телевизионни сериали, широкоекранни филми, музикални и пр.) и който се характеризира с пресилен драматизъм, шумна изява на чувствата, известна повърхностност и даже кичозен ефект.

Мелодраматизмът търси моменталния емоционален отговор у адресата си и често разчита на много стари и добре използвани схеми, с които да изтръгва усмивки и сълзи.

Типични за жанра са латиноамериканските сапунени опери. От друга страна и режисьори като Педро Алмодовар например съвсем целенасочено използват в работата си стилизирани форми на мелодрамата.


 
Минор

 (от латински minor - малък) е музикален термин, който обозначава звученето на определен акорд или тоналност.

  • Акорд
    Минорният акорд е такъв акорд, при който интервалът между основния следващия, подреден по възходящ ред на терца тон e малка терца, или три полутона. Например ла и до, фа\' и ла-бемол и т.н.
  • Тоналност
    Минорна тоналност е тази тоналност, чието основно, тоническомажорен. тризвучие е минорно. Минорната тоналност носи името на основния тон на акорда на това тризвучие. От основните акорди в минорната тоналност минорни са изградените върху тониката и субдоминантната, а изграденият върху доминантата е
    Като музикален звукоред много често се използват разновидностите на минора \"хармоничен\" (с повишена на полутон 7 степен от лада) и мелодичен (с повишени 6 и 7 степен на лада).
  • Нотация
    При буквените означения на акордите се използват латинските буквила, C = до и т. н. В практиката, при обозначаването на тоналностите, често вместо минор се използва терминът \'moll - така C moll = до минор, Е moll = ми минор. Am, Bm, Hm, Cm, Dm , Em, Fm, Gm - всички те означават минорен акорд, построен върху съответния тон A =

 
Модулация

 (от латински modulatio - измерване) е музикален термин, с който се обозначава преминаването от една към друга тоналност в рамките на едно музикално произведение, част от изразните стредства на музикалната композиция.

Най-често се използват модулации по квинтовия и кватровия кръг, например от до мажор в сол мажор; към едноименни тоналности - (от до мажор в до минор); пралелни тоналности - (от до мажор в ла минор); хроматични модулации ( от до мажор в до-диез мажор) и подобни.

Модулацията се използва от най-стари времена, но в сегашния си вид става възможна едва след въвеждането на т. нар. темпериран строй.


 
Мордент
 (от италиански mordente, „хапя“, „кълва“) e музикален мелизъм. Характерното при него е острото, като акцент, редуване на основния тон с допълнителния, който отстои от него на секунда по-високо или по-ниско. Обозначава се със знака \"Картинка:Mordent.jpg\".
 
Мотетът
 (италиански mottetto, френски motet) е многогласно вокално музикално произведение. Жанрът е възникнал през 12 век във Франция. Произходът на името е неизвестен. Предполага се, че идва от френски mot - „дума“. Първоначално мотетът се изпълнявал от два гласа, постепенно числото на гласовете нараства, като най-разпространеният вариант е за 4 до 8 гласа.
 
Музикален тон

Когато дадено тяло трепти, в околната среда възникват така наречените звуковивълни. Когато средата е въздух, те достигат до ухото и предизвикват усещането за звук. Звуковете биват два вида - тонове и шумове. Тон се нарича прост звук с равномерно, периодично трептене с определена честота, а шум - смесицата от трептения с непостоянен и неопределен брой.

 
Музикалната нота

 е графичен символ за означаване на музикален тон. Поставени в система, нотите показват дължината и височината на тона.

Основните ноти биват:

  • цели ноти
  • половинки
  • четвъртинки
  • осминки
  • шестнайсетини
  • тридесетивторини

Една цяла нота се равнява по дължина на две половинки, две четвъртинки са една половинка, и т.н. Последователните ноти могат да бъдат свързани с лигатура. Нотите се записват на петолиние. За пръв път петолинието в днешния му вид е било използвано още през 11 век. Комплексните музикални произведения се записват в партитури, показващи партиите на отделните инструменти и определят реда им.

 
Музикалният статив
 е приспособление, на което се поставят нотните книги или партитури. Стативът стои пред музиканта така, че да може да чете нотите, докато изпълнява музикални произведения. Музикалният статив представлява лека метална конструкция, която може да се сгъва и лесно да се пренася.
 


Всички | А | Б | Д | Е | И | К | Л | М | Н | О | П | Р | С | Т | Ф | Х


Термини

Календар

октомври 2014
пвсчпсн
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031
ПУИ - "Асен Киселинчев" гр. Долни Дъбник, Дизайн на www.puiakdd.com Атанас Атанасов